Политики, които насърчават равните възможности на жените и мъжете
България е страна по изпълнението на редица международни конвенции, както и на международни правни актове по правата на човека. В областта на равнопоставеността на жените и мъжете най-значими, които определят и бъдещата стратегическа рамка на политиката в тази област, са Пекинската декларация и Платформа за действие по правата на жените, приети на Четвъртата конференция на ООН за жените (1995 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените*, заедно с Комитетът за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW), който наблюдава прилагането на Конвенцията и Факултативният протокол** към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.
Значителна част от националното законодателство в страната, свързано с равните възможности на жените и мъжете, е прието в процеса на неговото хармонизиране с достиженията на правото на Европейските общности. В този процес националните норми бяха приведени в съответствие с първичното и вторичното законодателство на Европейския съюз, най-вече в областта на равното третиране на жените и мъжете, равните възможности за всички и борбата с всички форми на насилие на основата на пола.
*Конвенцията е ратифицирана през 1981 год.
**Факултативният протокол е ратифициран през 2006 год.
Закон за равнопоставеност на жените и мъжете
Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете в България е уредена със специален Закон за равнопоставеност на жените и мъжете (Обн., ДВ., бр.33 от 26 Април 2016 г.).
По смисъла на този Закон, равнопоставеност на жените и мъжете означава „равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол.” (Допълнителни разпоредби на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете).
Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете се основава на принципите на:
1. равни възможности за жените и мъжете във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот;
2. равен достъп на жените и мъжете до всички ресурси в обществото;
3. равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола;
4. балансирано представителство на жените и мъжете във всички органи, вземащи решения;
5. преодоляване на стереотипите, основани на пола.
Според Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете (2016-2020)[1] в страната има изграден цялостен институционален механизъм за превенция и противодействие на дискриминацията, като полът е един от деветнадесетте признаци, за които Законът за защита от дискриминация осигурява защита. „Държавата полага усилия за защита на политическите и социални права на жените и мъжете, насърчава равнопоставеността в сферата на заетостта, заплащането на труда и социалното осигуряване, професионалната квалификация и развитие в кариерата, съвместяването на семейния с професионалния живот и правото и ползването на родителски отпуск. Гарантирано е правото на достъп до националните и общочовешките културни ценности, правото на развитие на личностната култура, свободата на художественото, научното и техническото творчество, изобретателските, авторските и сродните на тях права.”, се посочва в Стратегията.
Закон за защита от дискриминация
Законът за защита от дискриминация (Обн., ДВ, бр. 86/2003 год.; в сила от 01.01.2004 год.) постига в голяма степен съответствие на достиженията на правото на ЕС в областта на равното третиране на жените и мъжете.
Той регламентира равнопоставеността по отношение на трудовата заетост и упражняване на правото на труд, възможностите за обучение и професионална квалификация, равното заплащане за равностоен труд. (Раздел I. Защита при упражняване правото на труд). В областта на образованието и обучението Законът постановява:
чл. 35 (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот.
(2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете.
Принос за премахването на различията между жените и мъжете и превенция на дискриминацията в България имат и редица стратегически и оперативни документи като: Национална програма за превенция и защита от домашно насилие, Националната стратегия за интеграция на ромите, Националната програма за превенция и борба с трафика на хора и др.
