Адаптация на модулите за работа с деца към националния контекст
Обучителните модули бяха приложени за първи път в периода септември 2019 – януари 2020 г. в една експериментална група деца от Детска градина №9 „Приказка” в град Търговище. Експерименталната група имаше за цел да апробира практическите модули за въвеждане на темата за равните възможности на жените и мъжете в предучилищното и началното училищно образование, чрез използване на класическите детски приказки, както и да се изследва до каква степен дейностите във всеки модул отговарят на заложените цели и основните послания към децата.
Групата включваше 27 деца на възраст 5-7 години, от които 16 момичета и 11 момчета. Две от децата (момиче и момче) бяха със специални образователни потребности. В тази група преобладаваха деца от малките населени места на област Търговище, като 18 от тях бяха с майчин език различен от българския език.
При осъществяване на дейностите с децата бяха използвани интерактивни методи на работа (брейнсторминг, ситуационни игри, четене на приказки, картинни тестове, групови дискусии и др.), както и изработени нагледни материали (рисунки на главните герои, анимационни карти на различни предмети, презентации, стикери, кукли и др.). Използвани бяха дискусии в малки и големи групи, за да се предизвика дебат, чрез който се дава възможност на децата да мислят автономно, извън рамките, зададени от модераторите. Когато децата разсъждаваха по темата за равните възможности на жените и мъжете, те бяха насърчавани да мислят извън стереотипните разбирания, без да се страхуват, че ще бъдат осмивани и отхвърлени.
В процеса на работа с децата бяха използвани методи за наблюдение на процесното ниво, напр. как се реагирали децата, участвали ли са активно, важни техни коментари или въпроси, каква е била атмосферата – комуникацията между децата, комуникацията между децата и модераторите.
След всеки проведен модул екипът на проекта детайлно обсъждаше неговото изпълнение от гледна точка на постигнати резултати: до колко е постигната целта на заниманието; какво е било най-полезно за децата от приложения модул; подходящи ли са били методите на работа с децата; има ли дейности, в които са се затруднили и др. В тези анализи бяха включени учителите на децата и Директорът на детското заведение като педагогически експерти, които да дадат своето професионално мнение относно провеждането на всеки модул. Събрани бяха предложения на детските учители за подобряване на съдържанието и техниките за водене на педагогическия процес. В резултат на това се направиха няколко ключови промени:
1. Адаптиране на модулите към познанията и разбиранията на децата на възраст 5-7 години.
При апробирането на модулните обучения в експерименталната група се идентифицираха следните трудности:
• Твърде много задачи за изпълнение, които не могат да се приложат в рамките на 35-45 минути;
• Използване на понятия, които не съответстват на познавателните способности на децата на тази възраст и те не ги разбират;
• Липса на визуализации, които да илюстрират определени казуси и ситуации;
• Пропуски в съчетаването на индивидуална и групова работа.
За преодоляване на тези трудности бяха приложени следните адаптации:
1.1. Разделяне на част от модулните занимания на части. Модулите с голям обем бяха структурирани в две части, които, в зависимост от съдържанието, да се провеждат в последователни ситуации в различни дни или с прекъсване между тях в един и същи ден. Това се отнася основно за модулите, които представят сложни теми, като например насилието, вземането на решения, професионалната реализация, заплащането и др. Те изискват на децата да се даде предварително повече информация по темата, за да се обогатят познанията им и след това да могат да ги приложат в практиката. По тази причина модулите бяха разделени на две сесии, които да не натоварват децата и да им се даде по-адекватна подготовка, за да участват в заниманията. В други модули съдържанието беше намалено, за да има възможност да се вместят във времевата рамка.
1.2. Информацията в част от модулите беше преработена и опростена, за да е по-разбираема за децата. Отстранени бяха понятия, които те не знаят от собствения си познавателен и житейски опит, както и ситуации, които не могат да си представят. По препоръка на детските учители на експерименталната група за част от информацията се подготви визуализация, за да стане по-разбираема.
1.3. Индивидуалната и групова работа в модулните занимания беше структурирана изцяло по преценка на детските учители на база на техния педагогически опит в изпълнението на ситуационни занимания. За да стане по-ефективна работата с децата и да се избегнат констатирани критични точки в груповата динамика, предварително описани групови дейности бяха трансформирани в индивидуални и обратното. Това улеснява децата във възприемането на информацията и ги включва по-активно в интервенциите.
2. Прилагане на позитивен подход към темата за равните възможности на момичетата и момчетата/жените и мъжете.
Промените, които направихме, са в преформулирането на посланията, които отправяме към децата. Изместихме фокусът от дефицитите и проблемите, към възможностите и решенията. По този начин на децата се дава положителен пример, вместо да се акцентира върху различията, несправедливостите, отрицателните характеристики. Идеята е да се представят позитивни примери за образа на жената и мъжа, които съчетават грижа за другите и стремеж към самоусъвършенстване и личностна реализация. Представихме модел на равнопоставеност на жените и мъжете при разпределение на дейностите в грижа за семейството и извън дома, при получаването на заплащане, избора на професия и участието при вземането на решения.
3. Обвързване на модулите с приказките.
Дейностите в заниманията бяха променени, за да са пряко обвързани със съответната приказка. Децата се поставят на мястото на героите, отговарят от тяхно име, работят с предмети, характерни за даден герой.
4. Технически адаптации.
След дискусия с детските учители, които участват в проекта като ръководители на експерименталната група, бяха направени следните промени:
4.1. По модела на работа с деца в детската градина, върху всяка приказка се провеждат по 3 или 4 занимания. В първото от тях се чете текста на приказката; във второто се акцентира върху основните моменти от историята, главните герои в нея и техните качества, поуките от приказката; в третото се поставят на разбираем език теми, които са основни за модула, ако те са непознати и трудно се разбират от децата; четвъртото се фокусира върху темата за равните възможности на момичетата и момчетата/жените и мъжете.
4.2. В модулите, в които е включено използването на непознати за децата материали (кукли, палки, костюми за професиите и др.), те предварително да бъдат предоставени на децата, за да се запознаят с тях. Това ще помогне интересът им да бъде фокусиран върху дейностите в заниманието, а не върху новите за тях предмети.
4.3. Децата да могат свободно да изберат да участват или да не участват в даден сегмент от модулното занимание. По препоръка на педагозите няма да се въвежда като задължение за всяко дете да дава отговор на зададен от модератора въпрос. Практиката показва, че в такъв случай започва копиране на отговорите. Препоръчително е да дават отговор само децата, които желаят да кажат нещо.
4.4. В модулните занимания да се прилагат същите правила, каквито важат и в обичайните ситуации в детската градина. Това са вече заучени модели от децата.
4.5. Децата да се подкрепят свободно да изразяват мнението си без страх, че ще бъдат осмивани и отхвърлени. Където е възможно в заниманията следва да се създадат условия за анонимност, като например в модула с гласуването да се постави параван. Това ще предпази децата от натиска на групата и ще им даде възможност да бъдат свободни в изказването на мнение.
5. Свързване на сложните теми с понятия и ситуации, познати на децата от тяхното ежедневие.
Пример: Когато трябва да се определят правилно и неправилно, да се използва символиката на светофара, с която децата са много добре запознати.
