Политики

ЧОВЕШКИ ПРАВА, ПРАВА НА ЖЕНИТЕ, ПРАВА НА ДЕЦАТА

Правата на човека са онези основни стандарти, които са необходими, за да имат всички хора по света достоен живот. Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 година, е революционен документ в тази област, който и до днес продължава да служи като най-важния глобален инструмент за правата на човека. Той подчертава, че в основата на свободата, справедливостта и мира в света стоят признаването на достойнството и стойността на човешката личност и равноправието на мъжете и жените.

Тези две основни ценности дефинират и много други, които служат за базов ориентир на хората и обществата как да съжителстват. Част от тях са:

• Свобода
• Уважение към другите
• Недопускане на дискриминация
• Толерантност
• Справедливост
• Отговорност

Заради своята уязвимост в обществото и по-големия риск да попаднат в ситуация на злоупотреба, дискриминация и насилие и да загубят човешките си права, жените и децата са обект на специални грижи и законова подкрепа. Правата на жените и децата засягат защитата на тяхната телесна цялост и автономност на волята - да не бъдат обект на емоционална, физическа и сексуална злоупотреба, да живеят в безопасна и сигурна среда, да могат да изявяват свободно желанията си, да реализират потенциала си. Защитата на тези права е гаранция за социалния напредък и просперитета на обществата, затова тя е регламентирана в редица международни документи. Ще споменем накратко някои от най-важните.

Конвенция на ООН за правата на детето

Документът обвързва държавите с осигуряването на специални гаранции и грижи, включително подходяща правна защита за децата, поради тяхната физическа и умствена незрялост и уязвимост.

Член 2 регламентира осигуряването на правата на всяко дете без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Отговорност на държавите е да се грижат за благосъстоянието на децата и да ги закрилят, като във всичките си действия се ръководят от техните висши интереси (Чл. 3). Правото на живот, както и възможностите за оцеляване и развитие са базови за Конвенцията (Чл. 6), както и правото на децата да изразяват свободно своите възгледи по всички въпроси, отнасящи се до тях, като на тези възгледи следва да се придава значение, съответствуващо на възрастта и зрелостта на детето (Чл. 12). Закрилата на децата е приоритет на Конвенцията, независимо дали се касае за физическо или психическо насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено (Чл. 19). Правото на образование се разглежда освен в контекста на достъпност, наличност, всеобхватност, премахване на невежеството и неграмотността, така и в улеснен достъп до научни и технически знания и съвременни методи за преподаване.

Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените

Стъпвайки на Устава на Организацията на обединените нации и вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност и в равноправието на мъжете и жените, Конвенцията дава насоки да се променят социалните и културните модели на поведение на мъжете и жените с цел постигане изкореняване на предразсъдъците и премахване на обичаите, които са основани на идеята за непълноценността или превъзходството на един от двата пола или стереотипността на ролята на мъжете и жените (чл. 5, а). Обърнато е специално внимание и на осигуряването на семейно възпитание, което включва в себе си правилно разбиране на майчинството като социална функция и признаване на общата отговорност на мъжете и жените във възпитанието и развитието на своите деца при условие, че във всички случаи интересите на децата бъдат преобладаващи (чл. 5, б). Документът акцентира върху ангажиментите на държавите да премахнат дискриминацията спрямо жените в няколко ключови области:

• Участие в политическия и обществения живот на страната – право на гласуване, избиране в публични органи, заемане на държавни постове, участие при вземането на решения (чл. 7).
• Достъп до качествени програми за обучение във всички етапи на образованието, възможности за свободна ориентация при избор на професията или специалност, равни права при получаването на стипендии и помощи за образование, както и специални мерки за ограничаване на броя на момичетата, преждевременно напуснали училище (чл. 10).
• Трудова реализация чрез еднакви възможности за наемане на работа, свободен избор на професия и възможност за напредване в кариерата, право на еднакво възнаграждение за еднаква работа (чл. 11).
• Достъп до медицинско обслужване (чл. 12), право на семейни помощи и финансово кредитиране, както и на участие в културния живот (чл. 13).
• Еднакви права в рамките на брачните отношения, в това число свободен избор на партньор, еднакви права и задължения като родители, възможност да съчетават семейните ангажименти с образованието и реализацията си, равноправие между партньорите при притежаването, придобиването, управлението, използването и разпореждането с имуществото (чл. 16).

Комитет за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW), който наблюдава прилагането на  Конвенцията

Комитетът за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW) е органът на независими експерти, който наблюдава прилагането на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените. Комитетът CEDAW се състои от 23 експерти по правата на жените от цял свят. За първи път, след демократичните промени, България има експерт в Комитета с мандат 2019-2022 година – г-жа Геновева Тишева.

Към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените има Факултативен протокол, който включва:

• Процедурата за комуникация - дава право на лица и групи жени да се оплакват пред „Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените“ за нарушения на Конвенцията.
• Процедура за разследване - дава възможност на Комитета да провежда разследвания при сериозни и систематични нарушения на правата на жените.

Обща препоръка № 36 на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) от 2017 година – Относно правото на момичетата и жените на образование
Разработка на г-жа Геновева Тишева – експерт в Комитета CEDAW

Правото на образование и на равенство в образованието е неотменим елемент от правата на жените. Специалният докладчик на ООН по правото на образование е заявила, че „...правото на образование за жените и момичетата... е от съществено значение за премахване на всички форми на дискриминация, от които жените и момичетата страдат”. По този начин това право може да се нарече „защитно” право, което е от категорията на социалните, икономическите и културни права и е включено в много от международните документи. То съдържа много други права, като правото да получаваш или да имаш достъп до образование; правото на избор на образование; правото на равенство в образованието. Накратко, образованието трябва да е налично, достъпно, да може всеки човек да си го позволи, да е адекватно на нуждите и да може да се адаптира към различни ситуации.

Правото да не бъдеш дискриминиран в образованието е едно специфично право. За разлика от насилието срещу жените, основано на пола или климатичните промени и намаляване влиянието на природните бедствия, които не са изрично уредени в Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), но които са определени от Комитета CEDAW като попадащи в обсега на Конвенцията (правото на свобода от дискриминация, правото на здраве, правото на жените от селските региони), в член 10 Конвенцията предвижда изрично задължение на държавите да предприемат подходящи мерки за премахване на дискриминацията между жените и мъжете и между момичетата и момчетата в областта на образованието. В чл. 10 е уредено подробно следното:

„Държавите, страни по Конвенцията, взимат всички необходими мерки за ликвидиране дискриминацията по отношение на жените с цел да им осигурят равни права с мъжете в областта на образованието и по-конкретно, за да осигурят въз основа на равенството на мъжете и жените: а) еднакви условия за ориентация при избор на професията или специалност, достъп до образованието и получаването на дипломи в учебните заведения от всички категории както в селските, така и в градските райони; това равенство трябва да бъде осигурено в предучилищното, общото, техническото и висшето образование, както и във всички форми на професионалната подготовка; б) достъп до еднакви програми на обучение, еднакви изпити, преподавателски състав с еднаква квалификация, училищни помещения и оборудване с еднакво качество; в) отстраняване на всяка стереотипна концепция за ролята на мъжете и жените на всички равнища и във всички форми на обучение чрез поощряване на съвместното обучение и други видове обучения, които ще спомагат за постигането на тази цел, и по-конкретно чрез преразглеждане на учебните помагала и училищните програми и адаптацията на методите за обучение; г) еднакви възможности за получаване на стипендии и други помощи за образование; д) еднакви възможности за достъп до програми за продължаване на образованието, включително програми за разпространение на грамотността сред възрастните и програми за функционална грамотност, насочени по-конкретно към възможно най-бързо намаляване на разрива в знанията на мъжете и жените; е) намаляване броя на девойките, които не завършват училище и разработка на програми за девойки и жени, преждевременно напуснали училище; ж) еднакви възможности за активно участие в спортните занятия и физическата подготовка; з) достъп до специална информация от образователен характер с цел съдействие за осигуряване на здравето и благосъстоянието на семействата, включително информация и консултации за семейно планиране.”

На 16 ноември 2017 година Комитетът CEDAW финализира и публикува Обща препоръка      № 36 относно правото на момичетата и жените на образование. Тази препоръка още от самото начало подчертава, че „образованието играе решаваща преобразяваща и овластяваща роля за насърчаване на ценностите на човешките права и е признато като подстъп към равенството на мъжете и жените и към напредъка на жените.”

Като се базира на статистиката, относно отпадането на момичетата от училище и на данните за грамотността, Комитетът отбелязва, че по начало момичетата и жените са дискриминирани непропорционално при достъпа, задържането в училище, третирането, резултатите от образованието и възможностите в кариерата. Комитетът свързва препоръката с Цел 4 от Целите на устойчивото развитие, която се стреми да „осигури включващо и равно по качество образование и да насърчава възможностите за образование през целия живот.”

Обща препоръка № 36 е организирана около 3 основни теми:

• достъп до образование;
• равно третиране и възможности в образованието;
• как образованието влияе на правата като правото на равенство по пол извън образователната сфера, като се подчертава, че дори образователните достижения на мъжете да са по-ниски, те заемат по-добри позиции.

Ето някои от основните препоръки, свързани със задълженията на държавите  по чл. 10 от Конвенцията, съдържащи се в документа: • да се осигури универсално, безплатно и задължително образование до ниво на средно образование за всички и да се премахне небалансираното разпределение на бюджетни средства за образованието на уязвими и маргинализирани групи момичета; • да се включи подходящо според възрастта образование в учебните планове в училищата относно Конвенцията CEDAW; • правото на образование да бъде закрепено в Конституцията и законите и да се осигурят всички условия за пълноправно участие на момичетата, включително от всички уязвими групи, в образователния процес; • да се елиминират стереотипите по пол, като се приемат и прилагат политики и програми за равенство между мъжете и жените на всички нива; • да се насърчават медиите да утвърждават позитивни и не-сексуализирани образи на жените, включително на жените и момичетата от различни етноси, възрастови групи, жени и момичета с увреждания.

Пекинска декларация и платформа за действие

Документът от 1995 г. се приема за най-изчерпателната глобална политическа рамка и план за действие за овластяване на жените и постигане на равнопоставеност на жените и мъжете в световен мащаб. Платформата за действие обхваща 12 приоритетни области, за всяка от които са идентифицирани стратегически цели, както и действия, които трябва да бъдат предприети от правителствата и други заинтересовани страни на национално, регионално и международно ниво. Стратегическите области, в които съществуват критични за напредъка и развитието на жените проблеми, са:

1. Жени и бедност (социална изолация) – Стратегическата цел в тази област е да бъдат създадени специфични политики и стратегии, които отчитат нуждите и ограниченията пред жените, които живеят в бедност и социална изолация.
2. Жени и образование – Преодоляване на неграмотността сред жените и осигуряване на равен достъп до образование. Създаване на условия за обучение през целия живот на момичетата и жените.
3. Жени и здраве – Подобряване на достъпа до адекватно, достъпно и качествено здравеопазване през целия живот. Укрепване на програмите за превенция на женското здраве.
4. Насилие срещу жени – Предприемане на широкообхватни мерки за борба с насилието срещу жени. Борба с трафика на жени и оказване на подкрепа на пострадали от насилие в следствие на проституция и трафик.
5. Жени и въоръжени конфликти – Защита на жените, живеещи в условията на въоръжени или други конфликти или под чужда окупация. Ограничаване на нарушаването на човешките права в ситуации на конфликти. Осигуряване на защита, подкрепа и обучение на жени-бежанки.
6. Жени и икономика – Насърчаване на икономическата независимост на жените, включително достъпа им до заетост, подходящи условия на работа и контрол върху икономическите ресурси. Осигуряване на обучение, информация и достъп до пазари на жените с ниски доходи. Премахване на сегрегацията на труда и всички форми на дискриминация в заетостта.
7. Жените във властта и вземането на решения – Осигуряване на равен достъп и пълноправно участие на жените във властовите структури и при вземането на решения.
8. Институционални механизми за напредъка на жените – Интегриране на равнопоставеността на жените и мъжете в законодателството, държавните политики, програми и проекти.
9. Женски човешки права - Осигуряване на равенство и защита от дискриминация в законодателството и на практика.
10. Стереотипизиране на жените и неравнопоставеност при достъпа им до комуникационните системи и особено медиите – Повишаване на възможностите на жените за участие и изява в публичното пространство и достъпа им до процесите на вземане на решения в медиите и новите комуникационни технологии. Осигуряването на балансиран и нестереотипен образ на жените в медиите.
11. Жени и околна среда – Активно включване на жените на всички нива в процесите на вземане на рeшения, свързани с околната среда.
12. Момичетата – Премахване на всички форми на дискриминация, насилие и експлоатация срещу момичетата. Повишаване на тяхното участие в социалния, икономическия и политическия живот. Повишаване на ролята на семейството за подобряване на положението на момичетата.

Европейски политики за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете

Европейският съюз постигна значителен напредък в областта на равнопоставеността през последните десетилетия. Това е резултат от:

• законодателството за равно третиране;
• интегрирането на принципа на равните възможности на жените и мъжете във всички останали политики;
• конкретните мерки за напредък на жените.

Равенството между жените и мъжете е една от основополагащите ценности, посочени в чл. 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Гарантирането на равенство между жените и мъжете във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението, е регламентирано и в чл. 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В същия документ, чл.21 посочва „Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.”

През 2020 година човечеството беше изправено пред нова криза – пандемията COVID-19, която донесе нови предизвикателства в защитата на правата на децата и особено на момичетата. Избухването на COVID-19 засегна дълбоко средата, в която децата и младежите растат и се развиват от ранно детство до края на юношеството. Животът на децата от всички възрасти и във всички държави се промени в дълбочина. Те бяха засегнати от социално-икономическите последствия от кризата и в някои случаи от въведените смекчаващи ограничителни мерки, за които все още е трудно да се оцени доколко ползите не са донесли и вреди. 

Продължаващата криза може да увеличи броя на децата, живеещи в бедни домакинства с до 117 милиона до края на 2020 г., според последния анализ на УНИЦЕФ и Save the Children. Непосредствената загуба на доходи често означава, че семействата са по-малко способни да си позволят неща от първа необходимост като храна и дрехи, ограничен е достъпът им до здравни грижи и образование и са изложени на по-голям риск от насилие, експлоатация и злоупотреба. Обостри се кризата с достъпа до образование за децата. В 188 държави училищата бяха затворени и това засегна над 1,6 милиарда деца и младежи. Не навсякъде държавите успяха да въведат дистанционно обучение, а сред страните с ниски доходи делът е само 30 %.  Докато наличните доказателства сочат, че прякото въздействие на COVID-19 върху детската и юношеска смъртност е много ограничено, прогнозите са, че оцеляването на децата ще бъде трайно засегнато от последствията на пандемията. Според проучване, обхващащо 118 държави с ниски и средни доходи, допълнителни 1,2 милиона смъртни случаи на деца на възраст под пет години могат да настъпят само за шест месеца. Що се отнася до насилието, редица фактори, свързани с мерките за социална изолация, вероятно ще доведат до повишен риск за децата, заради нарастващото напрежение в домакинството, стреса, икономическата несигурност, загубата на работа и социалната изолация. Децата, също така, могат по-често да бъдат свидетели на домашно насилие.

Момичета, особено от маргинализирани групи, ще бъдат особено засегнати от вторичните въздействия на COVID-19*, заради риска да станат жертви на двойна дискриминация въз основа на възраст и пол. Мерките за ограничаване на разпространението на болестта влошиха съществуващите неравенства и увеличиха отпадането на момичетата от училище, защото в сравнение с момчетата те имат по-малък достъп до технически устройства и интернет, необходими за дистанционно обучение. Прогнозите на специалистите са, че икономическият спад, безработицата и затварянето на училища ще увеличат сексуалното насилие, експлоатацията, трафика, детският труд и вредните практики в местните общности, като насилствени бракове, ранна бременност, генитално осакатяване. Всички тези негативни тенденции в най-голяма степен ще засегнат младите момичета. Тази група е в по-голяма зависимост от медицинските служби, програмите за сексуално и репродуктивно здраве, социалните услуги, трудовите посредници. Затрудненият достъп до тези системи за подкрепа по време на пандемията увеличи значително риска за живота и здравето на момичета.

*Plan International/John von Ahlen „COVID-19 The impact on girls”