Равнопоставеност на жените и мъжете

ЗАЩО Е ВАЖНО ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ ДА ИМАТ РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ?

Темата за равните възможности на жените и мъжете недостатъчно присъства във фокуса на общественото внимание. Причините за това са няколко. На пръв поглед тя изглежда сложна, за да намери конкретно измерение в различните сфери на обществения, икономическия и политическия живот. Трудно се осъзнава значимостта й за успешното развитие на обществата. Освен това темата е чувствителна и конфликтна за много от обществата, които носят консервативни патриархални елементи. Тя се изкривява; фокусът й се променя от консервативния контекст, който често изразява страха от промяна на установените властови отношения с оправданието, че равенството между жените и мъжете води обществото до пълна аномалия; погрешно се свързва със сексуалната ориентация на момичетата и момчетата; интерпретира се като сблъсък на двата пола и желание на жените да поемат властта в обществото и семейството и да наложат контрол върху мъжете; представя се като заплаха за традиционните ценности като семейството и децата, която ще доведе до разпад на семейството и до провал на децата. Затова ще се опитаме да представим нашата гледна точка към темата за равнопоставеност на жените и мъжете и защо е важно нейното постигане.

Равнопоставеност на жените и мъжете означава жените и мъжете, момичетата и момчетата да имат равни права, както и равен достъп до права, ресурси, възможности и защита. Погрешно е това да се приема като нужда жените и мъжете да станат еднакви в своето поведение, нужди, умения и стремежи. Равнопоставеността е, когато на базата на специфичните потребности, двата пола получават шанс да реализират в пълна степен потенциала и правата си, без някой да бъде привилегирован или ощетен.

Различното третиране, породено от социалните роли на жените и мъжете, има измерение във всеки етап от човешкия живот. В най-ранното детство то е свързано с различното отношение на възрастните към децата, в зависимост от това дали са момичета или момчета. Момчетата, например се насърчават да са разхвърляни и буйни, а момичетата – да са възпитани, грижовни и креативни. В периода на юношеството ролите оказват влияние при достъпа до образование, здравни грижи, развлечения, споделяне на домакински задължения между момичета и момчета в помощ на родителите. В зряла възраст неравнопоставеността се изразява във възможностите за работа и професионална реализация, получаване на справедливо заплащане, достъп до ресурси, участието при вземане на решения. В пенсионна възраст различията са в достъпа до грижи, внимание и медицински услуги.

Когато се говори за постигане на равнопоставеност на жените и мъжете, ние се позоваваме на валиден европейски инструмент, чрез който постиженията и предизвикателствата в тази област се измерват във всички държави-членки на Европейския съюз. Индексът за равенство на половете на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) е обективен статистически инструмент, който изследва целия спектър на социално-икономическия и политическия живот в страните – пазара на труда, възнагражденията, достъпа до образование и здравни грижи, участието при вземането на решения, дискриминацията и насилието. Анализът във всички тези области е сериозна основа за разработването и прилагането на политики и законодателство, които да гарантират равни възможности на жените и мъжете.

Постигането на равнопоставеност на жените и мъжете носи полза на обществото като цяло във всички сфери на социалния, икономическия и политическия живот, като способства за: •   постигане на икономическо, социално-устойчиво и справедливо развитие; •   намаляване на дискриминацията и насилието срещу жените; •   създаване на възможности за изява на личния потенциал и реализиране на интересите на всеки човек, без да бъде притискан от обществените очаквания за приемливо поведение за жените и приемливо поведение за мъжете, което налага социална стигма.

СТЕРЕОТИПИ ЗА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ

Хората се раждат с характерните физически белези на своя пол. Израствайки обаче те се учат как да се държат като момичета и момчета, когато влязат в контакт с околния свят. Важно е да се отбележи, че тази идентичност не е константна, а се променя чрез натрупването на житейски опит, в рамките на социалните отношения, както и под влияние на контекста, в който един човек расте. Това е така наречения процес на социализация, който продължава през целия живот. Чрез него всеки човек придобива и поддържа нагласи и модели на поведение, които му позволяват да бъде ценна част от обществото; носят му одобрение и признание. Това включва елементи като концепции, качества, възгледи, изразни средства, навици, предпочитания, морални граници, избор на начин на живот и много други компоненти.

Всяко дете се учи да се държи подходящо като момиче или като момче непрекъснато в семейството и навън, от книгите и филмите, докато рисува, играе, слуша приказки. Още като малки децата се сблъскват с различните очаквания на родителите си, на близките си, на своята общност и среда. Тези очаквания отразяват доминиращите схващания на мнозинството и не винаги имат рационални обяснения. Изглежда сякаш някой е написал правилата, по които да съществува света и всички са задължени да живеят по тези правила. Това са стереотипни вярвания, които се поддържат, за характеристиките на дадена група. Те изпълняват няколко когнитивни функции:

•  Систематизират и опростяват реалността. Когато не разглеждаме отделно характеристиките на даден индивид, а го причисляваме към широка група, можем по-лесно да поставим в обща категория голям брой хора. Това ни позволява да опростим света мисловно и той да стане по-предсказуем и по-лесен за разбиране.
•  Защитават ценностите. Групите ни позволяват да приписваме общи характеристики на всички техни членове. Когато правим това, ни е по-лесно да ги „разбираме“ и да се сравняваме с тях.
•  Поддържат социалния контрол. По-лесно е да се създадат обществени норми, които регулират поведението на много хора в една група, отколкото да се контролира  всеки човек поотделно.

Въпреки, че са „общи приказки”, които не са основани на обективни факти, стереотипите са много реални в своите последици. „Някой някъде е казал…“ и това се е пренесло до наши дни и е стигнало до нас.

В ранна детска възраст стереотипите за момичетата и момчетата са свързани с избора на играчки, обличане на дрехи в определен цвят, даването на различни задачи, налагането на различни ограничения. Някои от най-популярните примери за това са: • Само момичетата играят с кукли. • Само момчетата играят с коли и камиончета. • Момчетата не плачат. • Момичетата са емоционално нестабилни и са по-емоционални от момчетата. • Момичетата са по-нежни и по-чувствителни от момчетата. • Момчетата са по-непослушни от момичетата. • Момчетата са по-добри от момичетата по математика. • Момичетата са по-добри по четене и писане от момчетата. • Момичетата трябва да помагат вкъщи на майките си за домашните задължения. • Момчетата трябва да подражават на бащите си и нямат място в кухнята.

Използването на стереотипи може да ограничат развитието на вродените таланти и способности на момичетата и момчетата, жените и мъжете, както и тяхната реализация в образованието и кариерата и като цяло възможностите им в живота.

Стереотипите за ролите на жените и мъжете по своята същност имат връзка с йерархията, привилегиите, овластяването*. Това са опростени обобщени представи за характеристиките, поведението, ролите на жените и мъжете в обществото, които се прилагат индивидуално към жените и мъжете, за да ги характеризират в определена ситуация. Това пряко прилагане на често погрешни обобщени представи към конкретна ситуация има за резултат засрамване, стигматизиране, ограничаване, несправедливо отношение и ограничаване на права и възможности. Докато писаното право въздига равенството между жените и мъжете в задължителна норма от най-висш ранг, нерядко в реалните отношения между тях се проявяват едни други неписани, но много устойчиво запазени в съзнанието правила, норми, представи, опит, утвърждаващи традиционно установена йерархия, при която мъжете имат повече предимства, власт и възможности, получават по-благоприятни условия и отношение, както и контрол върху различни избори, решения и отношения. Съществуват и постоянно се проявяват дълбоко вкоренени убеждения, представи и нагласи за различната ценност на жените и мъжете и техните качества, таланти и способности. Те нямат обективно научно признато основание и доказаност, но формират същностни различия в отношението към жените и мъжете. Много от тези стереотипи се основават на идеята за противопоставянето, за обратността (ако за жените се приемат като естествено присъщи определени черти, дейности, позиции, роли, характеристики, то за мъжете се приема точно обратното, без това да е обусловено от биологичните различия).

Стереотипите за социалните роли на мъжете и жените имат дълбоко въздействие върху обществото. Благодарение на напредъка по отношение на равните възможности на мъжете и жените, в последните години обществото отразява по-слабо нагласите, които водят до дискриминация и неравенството между тях. Въпреки че сме свободни в нашите вярвания и нагласи, много от действията ни все още са повлияни от предразсъдъци и заблуди, които се предават през поколенията. Научаваме се да следваме определени модели в ранна възраст, докато наблюдаваме стереотипни роли в нашите семейства. Докато се развиваме в училище, тези нагласи се потвърждават от нашите съученици. Те се подкрепят също и от неизказаните пристрастия на учителите и от образователните програми. Медиите експлоатират различията между мъжете и жените, за да продават продукти.

Остатъците от тези предразсъдъци в нашия живот днес изобразяват мъжете като властни, могъщи, патриархални и некомуникативни, а жените като грижовни и комуникативни, с детинско поведение, безпомощни и некомпетентни. Тези изкривявания ни разделят и пречат да бъдем равнопоставени в партньорските си отношения. Социалният натиск, упражняван на базата на тези нагласи, е толкова вреден за партньорските взаимоотношения, колкото и расовите предразсъдъци по отношение на хората от различен етнически произход. Стереотипите объркват мисленето на хората за разликите между мъжете и жените. Тези отживели нагласи надценяват качествата, които отличават мъжете и жените и ги поставят в изкуствени категории. 

Някои стереотипи, които противопоставят мъжете и жените, са: • Мъжете са силни и властни, не безпомощни и вдетинени като жените. • Жените са чувствителни и грижовни, не безчувствени и коравосърдечни като мъжете. • Мъжете мислят логично, разумно и рационално, не разпиляно, нелогично и ирационално като жените. • Жените лесно създават дълбоки емоционални връзки, не се страхуват от обвързване и отдаване като мъжете. • Мъжете се интересуват предимно от тяхната кариера или призвание; това не са приоритети за жените. • Жените се интересуват предимно от дълготрайни връзки и създаване на семейство; това не са приоритети за мъжете.

В действителност, има много повече неща, които мъжете и жените споделяме като интереси, отколкото такива, които ни разделят. Някои истини за мъжете и жените са: • Повечето мъже и жени са способни да изразяват своите чувства и емоции. Също така, много от тях се борят със своите защити по отношение изразяване на чувствата; • Повечето жени и мъже се интересуват от бизнес, финанси, научни идеи, технически дейности, политика и изкуство. • Повечето мъже и жени се интересуват от дейности, свързани с дома, като обзавеждане, готвене, отглеждане на деца и мода. • Повечето мъже и жени намират удовлетворение в това да имат кариера или призвание. • Повечето мъже и жени имат силно желание за дълготрайно обвързване и партньорски отношения с противоположния пол. • Повечето жени и мъже имат силен интерес от създаването на поколение и това да бъдат родители. • Повечето мъже и жени имат силно желание да бъдат влюбени един в друг.

*Разработка на Геновева Тишева - Управител на БЦДИ, София

ДИСКРИМИНАЦИЯ И НАСИЛИЕ

Неравенството е бариера пред жените и мъжете да изразяват свободно своя пълен потенциал и да се реализират пълноценно в обществото. То обаче не засяга еднакво и двата пола. В сферите на икономическото и социалното развитие неравнопоставеността ощетява в по-голяма степен жените, защото им пречи да разгърнат потенциала си, да се реализират успешно в обществото, да разполагат с ресурси, да участват при вземането на решения. Като резултат от това има по-голям риск жените и младите момичета да изпаднат в бедност, социална изолация, да станат обект на дискриминация и насилие.  Дисбалансът във възможностите за влияние в световен мащаб поставя жените в по-неблагоприятно положение и ги ограничава в постигането на стабилност и благополучие.

Насилието над жени е най-широко разпространената форма на нарушаване на правата им. То не е въпрос на произход, раса, образование или социо-икономически статус, а е резултат от исторически неравнопоставените властови отношения между мъжете и жените и е един от основните социални механизми, чрез които жените са поставени в подчинена позиция спрямо мъжете. Насилието срещу жени има много форми -  домашно насилие, психически, физически и сексуален тормоз, изнасилване, трафик, принудителен брак, генитално осакатяване, убийства в името на честта. Причината да е толкова широко разпространено в световен мащаб е, че съществуват обществени, културни и социални норми, които затвърждават подчиненото положение на жените и легитимират насилието върху тях.

Дискриминацията и неравното третиране на момичетата и момчетата имат много измерения. Те започват в семейството, като от ранна детска възраст момичетата се възпитават да изпълняват домашни задължения, за да се грижат за своите семейства в бъдеще, докато за момчетата е важно да придобият умения за генериране на доходи и положение в обществото. В много семейства момчетата не се насърчават да влизат в кухнята или да помагат в домашните задължения, докато за момичетата е напълно приемливо и дори желателно да прекарват свободното си време в помощ на майките си, като се грижат на техните по-малки братя и сестри или за възрастните хора. Обратното също е валидно – момичетата не се подтикват да участват в действия, които са технически и включват ремонти, поправки и т.н., а от момчетата се очаква да изпълняват тези дейности заедно с бащите си.  Всичко това показва, че дори в рамките на едно и също семейство децата могат да имат различни възможности, привилегии и ограничения, в зависимост от това дали са момичета или момчета.

Извън дома обществото, с всичките си формални институции и неформални групи, допринася за разпространението и затвърждаването на стереотипите за жените и мъжете. Така се генерират вредни практики на неравно третиране, дискриминация и насилие. Те могат да се открият на различни нива, но във всички случаи водят до неравномерно притежание и контрол на ресурси и от там до зависимост и насилие. В по-голяма степен засегнати от тези неравенства са жените и това може да доведе до налагане на контрол върху живота им от страна на семейството и партньора, лишаване от право на мнение, физическо малтретиране, емоционално насилие, лишения, ограничаване на свободата и правото на личен избор, сексуално насилие.

Жените и мъжете имат еднакви потребности да живеят достойно и да постигат икономически и социален напредък. Пред жените обаче съществуват повече бариери, за да се случи това - културни и социални практики, които ограничават развитието им; явна или скрита дискриминация; прояви на различни форми на насилие. Затова са нужни допълнителни усилия и мерки, които да компенсират повечето ограничения, които има пред жените, за да участват равностойно във всички сфери на социално-икономическия и политическия живот в обществото.