Опит в работата с деца на възраст 5-7 години по темата за равните възможности на жените и мъжете
В детските градини в България съществуват откъслечни опити да се работи по темата за равните възможности на жените и мъжете. В различни периоди са провеждани занимания с деца в предучилищна възраст, основно в контекста на превенция на насилието. Тези опити са основно реализирани от граждански организации в рамките на ограничени във времето проекти. Липсват педагогически програми, които да са част от задължителното обучение на децата в детската градина, което е пречка за устойчивостта и трайното присъствие на темата в образованието и възпитанието в ранна възраст.
От една страна, причината е, че темата за равните възможности на момичетата и момчетата/жените и мъжете изглежда сложна и не могат да се намерят практически инструменти, чрез които да бъде „преведена” на езика на децата. Опитите в тази посока са единични, базирани основно на добри чуждестранни практики, които не винаги са адекватни на българския контекст. Тази празнина се допълва от липсата на национални стандарти и политики за въвеждане на темата за равнопоставеността в ранното детско обучение, което я прави непопулярна и по-скоро насърчава институциите в сферата на образованието да я избягват.
От друга страна, смята се, че в детската градина децата са прекалено малки и не е редно в тази възраст да им се представят житейски ситуации, които са спорни и нееднозначни. Равнопоставеността на жените и мъжете, както и липсата на такава, определено е тема, която предизвиква дебати, конфликти и разделение в обществото и преминава през личните субективни усещания на всеки. Доказателство за тази теза е факта, че в училищата и особено в средния етап на образованието, в много по-голяма степен съществуват различни форми на гражданско образование, чрез които с децата се работи за преодоляване на стереотипите за жените и мъжете и насърчаване на равните възможности на момичетата и момчетата. При по-големите деца тези теми се поставят много по-често, отколкото при работа с деца на възраст 3 – 7 години.
Приносът на проект „Вълшебните приказки” към преодоляването на тези дефицити е разработването на практически модули за работа с деца на възраст 5-7 години, които са иновативна методика за поставяне на сложни теми чрез популярни и любими за децата приказни сюжети. Осъзнавайки колко важно е децата да имат и подкрепяща среда от значими възрастни около себе си, екипът привлече родители и учители в процеса, за да се гарантира, че темата трайно ще присъства във възпитанието и обучението на децата в детската градина и в семейството.
Основната цел на педагогическите интервенции по проекта беше да превърне общността в детската градина в по-сигурно място за децата чрез насърчаване на конструктивно сътрудничество между момичета и момчета.
В работата с децата бяха приложени методики максимално близки до обичайно прилаганите в предучилищните групи в детските градини, като структура на съдържанието и времетраене. Това позволи плавно въвеждане на новото занимание в контекста на вече съществуващата педагогическата практика и постави децата в позната и близка за тях обстановка. В същото време, за отграничаване на ситуационните занимания по темата за равните възможности за жените и мъжете от останалите, екипът на проекта въведе специална символика („паспорти“ за участващите деца, стикери за всеки модул, стихче за начало и стихче за край на заниманието), за да обособи модулните обучения като цялостен поток от дейности, който имат определена последователност.
Създаде се атмосфера, която подкрепя децата да са свободни в своите изказвания, без притеснение, че ще бъдат санкционирани. Това беше особено важно при насърчаването на дискусии между самите деца по теми, по които няма правилни и грешни схващания. Детското участие беше насърчавано с ясното разбиране, че децата трябва да бъдат уважавани и зачитани в своите интереси и желания и да бъдат стимулирани да изявяват потенциала си.
В педагогическата практика на детските градини в България класическите детски приказки са добре познат и широко използван инструмент за работа с децата. Те присъстват като част от методическите разработки на различните възрастови групи, включително в предучилищна възраст 5-7 години. Приказките се използват за развиване на способността на децата да усвояват ново съдържание, да категоризират, да пресъздават сюжет, да правят обобщение, да развиват и обогатяват речта си. В този аспект, проектът стъпи върху вече утвърдена практика на представяне на класически детски приказки. Надграждащият елемент беше използването на сюжетите за поставяне на нови теми – роли на жените и мъжете, характеристики на приказните герои от двата пола, стереотипни и нестереотипни образи, насилие и злоупотреба и др.
Въвеждането на нова фантазна реалност в заниманията позволи да се спази здравословна дистанция от личностните преживявания на децата. Така сложни и конфликтни теми можеха да се дискутират без да влизат в противоречие и сблъсък с ценностите, които те носят от своите семейства и обкръжението си. Не се създаде напрежение и противопоставяне, защото модераторите на заниманието работеха през приказната реалност и приказните герои, а не през личния опит на децата. Класическите детски приказки са универсален инструмент за въвеждане на сложни теми при малките деца. Няма нищо по естествено от това техните сюжети да представят различни житейски ситуации, включително конфликти, злоупотреба, насилие по щадящ за децата начин.
Работата по проекта използва вече съществуващата практика класическите приказки да бъдат представяни на децата в детската градина в омекотен вариант, със сериозни корекции на оригиналните истории. В адаптираните текстове липсват голяма част от страшните елементи, които са изчезнали след поредица от редакции на оригиналните истории. Практиката в България е на децата да се представят приказки, които не провокират много силни негативни емоции и най-вече страх, което съответства на приемливото за обществото схващане, че лошите неща трябва да бъдат спестени на децата, за да не се плашат, да не се тревожат и да не изпадат във вътрешни конфликти. За да не влиза в противоречие с установените методики в детските градини, проектът използва същите текстове на приказки, които масово се използват от детските учители. Според експертния екип на проекта в тази посока е нужна промяна, за да се постигне по-добра подготовка на децата за преодоляване на рискови ситуации. Практиката показва, че насилие и злоупотреба с деца се случва дори в кърмаческа възраст и съответно програмите за превенция следва да започнат от рано, като се намери подходящ начин темата да бъде поставена на децата в детските градини. Когато с децата не се говори по сложни и конфликтни теми, каквито са насилието и злоупотребата, това не ги предпазва да станат жертви, а напротив, увеличава риска, защото те са неинформирани и неподготвени за възможните опасности.
