Класически приказки за деца

Класическите* вълшебни приказки за деца

*Това не са приказните истории, които се разпространяват от Уолт Дисни Къмпани. Това са фолклорни истории, които братята Грим са събрали и издали за първи път през 1812 г. В последствие Вилхелм Грим ги преработва, като добавя нови елементи и премахва други, за да станат приемливи за обществото. Събирането и издаването (още през 1697 г.), а в последствие и преработването на фолклорни истории е правил и Шарл Перо .

Приказките се предават от поколение на поколение, почти като обред, който има за цел в ранна възраст да преведе детето през цялата история на света и да му покаже най-ценното от човешкия опит. Тяхното влияние върху формирането на житейските възприятия и социализацията е толкова голямо, че науката вече не ги възприема просто като забавни истории, които се разказват за лека нощ. Векове наред приказките са източник на морал, етика и обществени норми. Понякога техните послания са толкова трайни и непреходни, че човек ги носи през целия си живот като мерило за „правилно и неправилно”, „добро и зло”, „красиво и грозно”.

Приказните истории помагат на момичетата и момчетата да пораснат, да се сблъскат със страховете и копнежите си, да изградят своята ценностна система. Те активизират емоционалната, интелектуалната и поведенческа сфера на детето и помагат за доброто му психическо здраве. Няколко са основните фактора, които правят приказките близки до децата. 

Вълшебните истории дават възможност на детето да разгърне своето въображение 

Всеки от нас в детството си се е потапял в магическия свят на приказките, където се случват чудеса и няма невъзможни неща, но като възрастни става все по-трудно да преминем отвъд границите на рационалното мислене. Тази способност притежават в най-голяма степен децата до 10 годишна възраст, които без съпротиви, без разсъждения и без критичност просто навлизат в приказния сюжет със своето необятно въображение. Магическата реалност е изключително близка до естествения детски стремеж към фантазиране, съпреживяване на нереални сюжети, идентифициране с герои, които притежават свръхестествени способности.

Символиката в приказките е друга тяхна особеност, която привлича детето

В приказните образи са наслоени символи, идващи от миналото на човечеството. Те се срещат в митовете, в религията, в сънищата. Тези символи са близки и понятни за децата в ранна възраст, защото въплъщават вътрешния им свят – техните страхове, желания и образи, с които се идентифицират. С ограничения си житейски и познавателен опит детето е много по-близо до символите и през тях разбира света много по-лесно, отколкото през рационално и логическо познание.

Вълшебните приказки показват света по същия начин, по който си го представя едно дете. В тях се разказва за конфликти, трудности, отношения, сходни с неговите. Сюжетите са опростени и лесно разбираеми, което дава възможност децата без проблеми да правят съпоставка със своите собствени преживявания и така да опознават и разбират по-добре както себе си, така и връзките си с околните. Няма нужда приказките да бъдат обяснявани, защото в тях сложните екзистенциални проблеми са поставени кратко и точно, в съответствие с понятията и познанията на едно дете. Във вълшебните истории има ясни и категорични разграничения – това е добро, това е зло; този герой е добър, този – е лош, което не изисква децата да разсъждават и да подлагат на съмнение сюжетите и персонажите. Нещо повече, те се превръщат в еталон и основно мерило, което помага на децата да се ориентират в света около тях.

Приказките са истински*

Те събират в себе си цяла вселена от събития, характери и теми, които са занимавали човечеството през вековете; включват в разказите си хора от всички поколения - от детството до старостта; показват силните и слабите страни на човешката природа и контрастите около нас - богати и бедни, добри и лоши, смели и страхливи, красиво и грозно; наситени са с емоция, вълнуват и забавляват; поставят общовалидни теми - човешкия стремеж към свободата, приятелството, любовта. Приказките могат да представят екстремни ситуации (злоупотреба, насилие, лишения), които са трудни за обсъждане с деца в ранна възраст. Като културно приети разкази, те позволяват да се изследват и обсъждат конфликтни теми, за да стимулират децата да мислят критично. Имаме предвид по-специално класическите версии на приказките. По време на проекта партньорите целенасочено решихме да работим с децата, използвайки класическите текстове на Братя Грим, Шарл Перо и Ханс Кристиян Андерсен, защото версиите на Уолт Дисни Къмпани, които обикновено са познати на децата, в някои случаи използват „вълшебния свят“ на приказките с комерсиална цел.

*Calvino I. (1956), Italian fairy tales – Collection of popular tradition over the past hundred years and transcribed in Italian from the various dialects

Приказките подготвят децата за трудностите в живота**

Въпреки че са изградени на основата на измислици, приказките могат да подготвят децата за реалните препятствия в съвременния живот. Освен че представят цялото многообразие от човешки проблеми, те дават и решения на конфликтите.  В този смисъл, вълшебните истории могат да подкрепят и дори да ускорят психическото развитие на децата, като ги насърчат да се преборят със собствените си страхове и тревоги. Класическите приказки имат ясна целенасочена структура, която се повтаря с различни сюжети и герои. Тя позволява на детето да „влезе” в историята, да премине през нея, заедно с главния герой и да „излезе” като победител. Отбелязват се няколко важни уроци, които приказките дават на децата. Първият от тях е урокът за щастлив край, който носи увереност и смелост за преодоляване на житейските трудности, както и перспективата за компенсиране след преживените неприятности. Линията на развитие на действието е следната – първо са липсите и страданията, после изпитанията, в които героят да се докаже и накрая идва наградата за усилията. Вторият урок е за приемането на препятствията, а не тяхното заобикаляне, като гаранция за удовлетвореност и постигане на успех.

**Проф. Светлана Стойчева, интервю пред Българска телеграфна агенция, 10 март 2017 г.

Приказките отговарят на психичните потребности на децата

“Приказките, в своите традиционни версии, представят на дълбоко подсъзнателно ниво проблемите, с които децата и юношите се сблъскват по време на своето израстване: как да интегрират противоречивите си емоции към родителите, съперничеството между братя и сестри и т.н.” Приказките предлагат и решения на тези проблеми в символична форма, което дава възможност на детето да работи със своите „опасни“ емоции по безопасен и конструктивен начин. Приказки, които са най-близко до оригиналните фолклорни истории, имат истински терапевтичен ефект, принос за който имат и отрицателните герои и страшните сюжети. С усещането, че предпазват детето от лоши чувства и дискомфорт, възрастните съзнателно променят традиционните приказки, добавят положителни герои и премахват отрицателните. Някои родители, например, отказват да четат на децата си как Червената шапчица е изядена от Вълка или Хензел и Гретел са изоставени от своите родители. Добре е обаче да се има предвид, че оцелялата през вековете приказна история е заредена със символи, които пряко кореспондират с несъзнаваното в детето, отключват емоции и потенциал за личностно развитие. Принос за това имат както положителните герои и щастливия край, така и злодеите и страшните моменти. Оригиналните сюжети успешно се прилагат в различни терапевтични техники, като например приказкотерапията. След модернизирането на традиционните фолклорни истории, омекотяването им и заличаването на страшните части, голяма част от тях губят връзката си с несъзнавания психичен свят на децата и това в значителна степен намалява терапевтичния им ефект. 

„Приказките са важни не защото показват на децата какъв е животът, а защото придават форма на дълбоки страхове и мечти за живота чрез фантазия“, казва Сали Годард Блайт, директор на Института по невро-физиологична психология и автор на „Геният на естественото детство: Тайните на процъфтяващите деца“. Приказките създават за децата безопасна среда, в която да разберат някои наистина объркващи и трудни за тях чувства, които те все още не могат да формулират за себе си.

В заключение може да се обобщи, че приказките са мощен инструмент за формиране на първите житейски ценности и морални категории при децата в ранна възраст. Чрез вълшебните истории те започват да развиват своите идеи за света докато са малки. В рамките на фантазната реалност се проектират техните собствени чувства, вътрешни конфликти, отношения в семейството, с близките и връстниците. Приказките носят редица отговори за детето и му помагат, въпреки крехката си възраст и липсата на житейски познания, лесно да се ориентира в околния свят.

Приказките в голяма степен стимулират в децата и придобиването на определени знания в съответствие с исканията на обществото. Те са инструмент за затвърждаване на доминиращи в обществото схващания по начин, по който определени социални взаимоотношения, характеристики, модели на поведение и ценности да не бъдат поставяни под въпрос и да не бъдат оспорвани и критикувани, а да се приемат като норма.

Как да използваме вълшебните приказки за въвеждане на темата за равнопоставеността на жените и мъжете в обучението на деца?

В днешния век на глобализация и множество възможности, които предоставя развитието на технологиите, липсата на увереност в собствените сили, икономическата зависимост, липсата на образования и професия, безработицата и социалната изолация лишават много жени и някои мъже от достоен, интересен и многообразен живот. В този смисъл, приказките, които представяме на децата, продължават да влияят върху тяхното личностно и социално израстване, защото им предоставят ролеви модели за подражание, които, както видяхме, могат дългосрочно да моделират живота им.

Това е голяма отговорност за родителите, за учителите и за цялото ни общество. Да изградим и възпитаме момчетата и момичетата като равнопоставени личности още от детството е задача, която стои пред всички възрастни, защото впоследствие ще доведе до партньорски взаимоотношения и у дома, и в училище, и на работното място; ще ограничи насилието и ще им даде крила за полет в знанието и развитието; за еднаква изява, удоволетвореност и пълноценен живот. А това е и право на всяко човешко същество – да има достоен живот и всяка различност да бъде уважавана от всеки човек. Нашето общество е достигнало степен на културно развитие, която може да изисква прочитът, дори на тези стари, но любими на всички от детството, вълшебни приказки да бъде съвременен и стъпващ на ценностите за равенство и уважение, които изповядваме.

В обучителните дейности с деца в предучилищна и начална училищна възраст класическите детски приказки успешно могат да се използват за насърчаване на тяхното критично мислене и оспорване на ограничаващите стереотипи за жените и мъжете. Ключовите понятия, около които следва да е базирано това въздействие, са:

•   Подход, основан на правата на човека;
•   Чувствителност и разбиране за важността на социалните очаквания и норми към момичетата и момчетата и тяхното влияние върху децата;
•   Приемане на стереотипите като исторически структурирани и културално, и социално приемливи роли за жените и мъжете, които генерират неравнопоставеност и са предпоставка за дискриминация и насилие;
•   Използване на приказките като, най-близък до познанията и интересите на децата, контекст за идентифициране и обсъждане на темата за равните възможности на жените и мъжете. 

При осъществяването на педагогически дейности с деца по темата за равните възможности на жените и мъжете предлагаме следния методически подход: • Системност и свързаност – темата е сложна и чувствителна, затова следва да бъде разглеждана в контекста на социалната и културна среда, като се включват значимите възрастни около децата - родители, учители, ментори, спортни треньори и др. • Акцентиране върху възможностите, а не върху ограниченията – разглеждане на темата през положителна перспектива, която се фокусира не върху проблемите, а върху решенията. Подобен подход дава насоки за промяна и оптимизъм. Той би бил най-близо до естественото детско желание за добър завършек. • Диалогичност – даване на възможност на децата да мислят автономно, извън рамките, зададени от възрастните. Избягване на мултиплицирането на стереотипи. Когато децата разсъждават по темата за равните възможности на жените и мъжете, те трябва да бъдат насърчавани да разсъждават извън стереотипните разбирания, без да се страхуват, че ще бъдат осмивани и отхвърлени. • Метафоричен подход – въздействие в рамките на фантазна реалност, за да се избегне пряко засягане на ценностите и нормите, които детето носи от своето семейство, обкръжение и култура. Децата трябва да имат възможност да адаптират новите знания към своята реалност, а не да ги конфронтират. • Интеграция между физическо, когнитивно и емоционално преживяване - за да се развият в много ранна възраст здравословни отношения между момичетата и момчетата е добре да се въздейства на няколко нива, за да се постигне натрупване на знания, съчетани с опит и интегриране на всичко това във вътрешния свят на детето.