Опит и научени уроци от работата с деца
Практическите занимания показаха, че в тази възраст децата са спонтанни и автентични. При тях предразсъдъците и стереотипите по отношение социалните роли на жените и мъжете (момичетата и момчетата) не са затвърдени и това дава възможност да се работи за тяхното преодоляване. Но, въпреки крехката им възраст се забелязват вече наченки на стереотипи по отношение разпределението на заниманията вкъщи и свободното време на жените и мъжете, както и по отношение изборът на играчки, обличане на дрехи в определен цвят, даването на различни задачи, налагането на различни ограничения на момичетата и момчетата. От друга страна, по въпросите за заплащането на жените и мъжете и участието им при вземането на решения децата дадоха пример за равно третиране и показаха безпристрастно равно отношение.
Детските учители и родителите, като най-значимите възрастни, които формират ценностите при децата, трябва да насърчават изграждането на конструктивни отношения между момичетата и момчетата и взаимно уважение и зачитане между тях. Когато се осигури подкрепяща среда около децата, която е чувствителна към неравенствата между жените и мъжете и с поведението си показва критичност към стереотипните роли в семейството и в обществото, това в най-голяма степен ще даде възможност на децата да изявяват своите интереси и да реализират потенциала си без да бъдат ограничавани от обществено приемливи модели за момичетата и за момчетата.
Когато на децата се дават готови решения, те се ограничават във възможностите си да развиват критично мислене и започват да преповтарят моделите на поведение на възрастните. Системата на образованието все още има какво да направи, за да стимулира децата да изразяват свободно своето мнение, дори когато то не кореспондира с общо приетото. Научихме, че всяко дете има своя позиция по темата за равните възможности на момичетата и момчетата/жените и мъжете, но понякога съществуват невидими бариери, които му пречат да я заяви, особено ако не е популярна. Това са най-вече страхът от подигравки и отхвърляне.
Възпитанието на децата през положителни примери е по-ефективно и устойчиво във времето. Заради спецификата на възрастта си и ограничените си възможности да влияят върху решенията и поведението на възрастните, децата нямат ресурси да се справят с проблемни ситуации, несправедливости и неравенства. Когато темите се поставят пред тях през своите дефицити е много трудно да се очаква положителна промяна, защото не е във възможностите на децата да компенсират липсите и това само ще засили чувството им на безпомощност и несправяне. Обратно, когато на децата се дават положителни примери, това би могло да бъде вдъхновяващо за тях, че промяната е възможна и проблемите могат да намерят решение.
Приказките продължават да вълнуват децата, дори във времето на новите дигитални технологии. Те носят непреходна ценност и помагат на децата да разберат цялото многообразие на света около тях по интересен и щадящ начин. Приказките дават неограничена възможност да се поставят сложни и конфликтни теми, които съпътстват израстването на децата. Многообразието от сюжети и образи може да послужи като инструмент за оспорване на стереотипните роли на момичетата и момчетата. Освен в педагогическата практика, приказните сюжети и герои са подходящи и за терапевтични дейности с деца.
„Имало едно време…“ е запазило своята магия и въздействие върху децата и до днес. Ние, възрастните, ощетяваме децата, като ги лишаваме от добрата, стара приказка, която идва от Книгата.
